it’s been a while
обичам го това момче.. добър, лош, какъвто ще да е и каквото иска да говори. само да продължава да пише и да пее
pete & rob
липсват ми brmc
пуснахме си вкъщи първото им dvd ей така за фон. не станах два часа от пред телевизора с отворена уста.
липсва ми всичко, което са техните концерти, да не знаеш кога какво ще започне, какво ще решат да свирят днес, утре. да започват в 8 и 30, защото ако започнат в 9 няма да им стигне времето. липсва ми желанието и любовта, с която правят всичко. рядко виждам някой да се раздава толкова много. липсва ми да ги гледам половин турне с едни и същи дрехи, без никаква претенция, скъсаното ръкавче на питър, да се въртят из сцената и постоянно свирят на различен инструмент и да пеят, пеят заедно. липсва ми да виждам робърт да плаче след open invitation, да излиза пред залата, да изглежда винаги като някой, който търси внимание и в следващия момент да е супер срамежлив, когато го получи.
липсва ми да се боря със снега, за да ги гледам пак и да знам, че те се борят със същия сняг, за да свирят пак <3
липсва ми да чуя нещо и да се влюбя ей така изведнъж и дест години още да не ми е минало.
липсва ми да ида на концерт и да се влюбя ей така, че да искам да ходя още и още
и да ги преоткривам всеки път и всеки път да оставам без въздух.
it’s not too late till all your love takes all you’ve got
дано да съм здрава за следващото турне
:)
17.11.2011
8 days a week
