върнахме се вчера, всичко е наред.
написах нещо набързо днес, защото ме помолиха.
има снимки във фликр. пак.
сега ми е и смешно и тъжно, като се замисля за контраста между това
да те ударят на улицата посред бял ден в родния ти град и това
да споделяш храната и дрехите си с непознати и пак непознати да
ти дават газ, за да направиш водата, която ще пиеш… вече се чудя
къде се чувствам повече в безопасност и къде усещам по-силно,
че нещата са под мой контрол и зависят от личните ми сила,
знания и опит. май не е в този мил и роден град.
и така. имам телефон, номерът ми е същия, почти ничий номер нямам.
No Comments, Comment or Ping