music is my boyfriend, thom is my music
вчера на стената тръгвам точно един маршрут, последен, уж да се доизморя, и по радиото пуснаха парчето от new moon.
е няма такова катерене, цялата се разреперах, добре, че не се изпопребих, пред бащата при това. после да ми се кара, как може на 5c така и колко съм бавна в надвесите и колко неадекватно се включвам и аз да му викам, да бе, ама рейдиохед, такова, хлопа ми сърцето. хаха, кифла.
и като казах кифла: това вкъщи премълчах. поредното нещо, което всички знаем и никой нe говори за него. и няма да има нужда да обяснявам, че беше радост, че съм финиширала в разумно време, нищо, че щях да мра по пътя, че едвам вървя от два дни и мазолите по краката не спират да се надуват. и щях да се откажа, ако мечков не беше зад мен и не повтаряше ‘не спирай, асе, не спирай’. the best you can is good enough. понякога.
кифла кифла кифла